Етнографски музей

100_0247

Събирателската дейност за откриване на Етнографски музей започва още в края на 50-те години на 20 век. През 1966 г. с решение на Комитета за култура и изкуство Етнографския музей е профилиран като единствен специализиран за тогавашния Михайловградски окръг (сега област Монтана).

На 04.04.1971 г. се открива Етнографски музей – Берковица в Коновата къща. След реституцията, от 90-те години на 20 век музеят е уреден в Сърбинската къща. Тя е автентичен представител на старата градска архитектура с характерен елемент ориентираната на юг външна софа. Къщата е архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение.

Музеят издирва, събира, съхранява, опазва, документира, изучава, представя и популяризира движими културни ценности свързани с традициите на града и региона.

Във фондовете му се съхраняват над 15000 движими културни ценности. Сред колекциите се открояват: „Керамика”, „Медни съдове”, „Свилени платна”, „Накити”, „Костюми”, „Чипровски килими”, „Каракачански костюми”, „Градски рокли от 20-те години на миналия век” и др.

Експозицията запознава с традиционната материална и духовна култура на града и региона. Представени са най-характерните за миналото занаяти – грънчарство, медникарство, свиларство и др. Отделено е място на народните носии, килими, градски бит.

Удивление сред посетителите предизвиква вътрешната баня с интересния си начин за затопляне на водата и наличието на керамична канализация за отвеждане на мръсната вода от нея, и от „мийката” (мястото за миене на съдовете) в кухнята.

Залите на музея годишно се посещават от над 7000 посетители – българи и чужденци.

Освен посещенията на постоянната експозиция и временните тематични изложби, Етнографски музей използва и редица други форми за популяризирането на богатата традиционна култура. Музеят е организатор и домакин на концерти, ревюта, промоции на книги, демонстрации на занаяти и др. допълнителни атракции за посетителите.

Той е единствен представител за област Монтана под № 34 в движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта”.

write a paper for me Каракачански костюми:

creative writing about discovery             В миналото основния поминък на каракачаните е бил овцевъдство и търговия с месо, кожи, жив добитък, сирене, кашкавал, мляко и масло. След Гергьовден излизали по Балкана, където пасели стадата и след Кръстовден слизали да зимуват в равнината.

Жената каракачанка имала уникална носия, ръчна изработка. Традиционните материали са вълна и памук, а преобладаващия цвят е черен. Украсявана е с много гайтани, бродерии, дантели и различни по цвят копчета. Любопитно е, че една каракачанска женска носия тежи около 20 кг.

Мъжката каракачанска носия се състой елече, дреха с ръкави, потури и над тях се облича бяла фустанела (силно надиплена поличка). Чорапите и в двата костюма са вълнени, при мъжете в черно и бяло, а при жените в тъмно червено, черно и бяло.

На 13.02.1991 г. е създадено културно-просветно дружество на каракачаните в Берковица. Дружеството членува във Федерацията на каракачаните в България.

short creative writing belonging Чипровски килими

Над 600 тъкачни стана произвеждали ежегодно хиляди килими с характерни имена: „Гарибалда”, „Цвекетата”, „Лозницата”, „Колата”, „Венците” и др. Те стават известни като „Чипровски килими”.

В много случаи наричат килимите „Берковски”. Ами Буе в пътеписа си (1836 – 1838 г.) отбелязва следното: „Характерно е, че тази индустрия е ограничена само в този град (Пирот), както и в Берковица, в България, без да се разпространява в никой съседен град.” Главни купувачи на килимите са турската армия и населението.

Всяка година Втора турска армия прави поръчка в Берковица за изработването на 8000 броя килими на обща стойност 2 товара и 40 000 гроша. Чипровски килими са се изнасяли на Пиротския, Узунджовския, Ескиджумайския и др. панаири, където търговци от разни страни са закупували големи количества. Годишно в Берковица се произвеждали над 10 000 килима.

През октомври 1877 г. за изложбата в гр. Калифа – Америка, от Берковица са изпратили един голям, естествено оцветен килим на стойност 500 гроша и един китен, естествено оцветен за 80 гроша.

През 1929 – 1930 г. Берковската популярна банка обзавела и издържала килимарски курс с цел да създаде обучени килимарки в града.

high rate personal statement writer Берковска керамика

Във фонд „Керамика” се съхраняват съдове, работени от берковските майстори-грънчари в края на 19 и началото на 20 век, когато занаятът достига своя разцвет. Броят на грънчарските работилници е между 50 – 60. Съдовете са с изящна форма. В украсата преобладават стилизирани растителни орнаменти, ритмично редуващи се точки, черти, вълнообразни линии и др. Характерните цветове за Берковската керамика са жълто и зелено. Постоянни форми са: кюпове, делви, паници, гърнета, стомни, ръкатки, пльоски, гювечи и др.

Изработвали са и църковна утвар – купи за светена вода, ручки (кандилници) и др. За най-пищно украсените се смятат крондирите, които със затъкнатите в ушичките им цветя, са служили за украса на сватбената трапеза. Гордостта на майсторите е „Дяволската кана”, която удивлява с умелата си изработка.

Елате и я вижте!

custom writing reddit Свилени платна

 

Силно развито в региона е било бубарството. В Берковица и околните села са се добивали около 100 000 оки пашкули. В специални долапи жените точели жълта и бяла коприна. Годишния добив възлизал на повече от 6000 оки коприна. А какви чудни, финни, кенарени платна тъкали жените от коприната!
С писмо от 07.01.1869 г. берковският околийски управител съобщава във Видин, че Берковица е изпратила за изложба в Англия следните занаятчийски произведения: вълнен килим, оцветен китен килим, мешинова и сахтянова кожи, вълнени чорапи, аба, шаяк, жълта и бяла коприна.

essay written in afrikaans Медни съдове

Медните съдове за вода (котли) и за приготвяне на печива (тепсии) са традиционен дар за сватба, за нов дом, за новородено. Изкусно изработени те се пазят и предават на поколенията, като родова реликва.

В миналото до 20-те, 40-те години на ХХ век сватбите в Берковица са били вечерни. Тръгвайки за тържеството хората минавали през дюкяна на братя Мудови, за да вземат поръчания за подарък съд. Най-чести форми са различни големини котленца и котли, сахани, тенджери, гюмчета, тасчета и др.

uea creative writing poetry ma Костюми

Характерните за региона женски носии са двупрестилчена и сукманен тип, а за мъжете белодрешко облекло. Завършен вид на носията дават различните накити.

Двупрестилчената носия се състои от завеска, престилка, риза и елече. Сукманената се състои от сукман, риза, престилка. Към двете носии се слага бариш (свилена кърпа за глава).

Белодрешкото облекло се състои от беневреци, късаче (изработени от бял шаек с украса от черни гайтани по краищата), туникообразна риза, червен пояс и калпак.

thematic essay about louisiana purchase Накити от Берковица:

Накитите по възрожденските костюми са старинен израз на семейно-възрастово и социално положение и белег за регионална принадлежност. На накитите се е гледало като средство за защита от лоши очи. Само омъжените жени са носили метални накити, по време на моминството накитите  се състояли основно от маниста. Най-характерни са колан с пафти, столовати гривни, кубовати пръстени, гердани и бодки. Пафтите са се носили само от омъжени жени. Получавали са ги като дар при годежа или сватбата си. Коланът и пафтите са защитавали детеродните органи на жената. Те са били задължителен елемент към празничните и венчални костюми.

what is the best essay writing service Информация за посетителите:

Работно време с посетители:

thesis statement for money management – от понеделник до петък

08.00 – 12.00 ч. и 14.00 – 17.00 ч.

– събота и неделя

09.00 – 12.00 ч. и 14.00 – 17.00 ч.

Телефон за контакт: 0953 / 88 045

emailetnoberk@abv.bg