История на град Берковица

istoria berkovitsa 2

university of michigan mfa creative writing acceptance rate

la county library homework help ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ВРЕМЕТО

creative writing i am a fish Ако искате да се докоснете до духа на отминали времена – Берковица е  идеалното място.
Какво е било по тази земя преди векове и хилядолетия? Какви хора са живели? Изкачете се на горския хълм Калето и се вгледайте.

research papers buy

buy written essays Векове и хилядолетия се изнизват и оставят свой отпечатък. Край реките се мяркат първобитни хора и изчезват във времето. Остават до наши дни само зарити в земята каменни чукове и мотики, глинени тежести, керамика, върхове на копия, с които си служили при лов и отбрана или обработвали земята.

girl doing homework Векове! По средата на първото хилядолетие пр.н.е тук отсяда тракийско племе „трибали„. Те обработват метали, строят крепости, плавят злато, стрели, ножове.

write my term paper free Векове! В края на старата ера тук се установява властта на Римската империя. Романизира се местното тракийско население, но запазва своите обичаи, вярвания, традиции, наименования на местности и реки. Векове!

ucf admission essay help Варварски нашествия през IV век заплашват Рим.

help me do math homework Империята гради крепости. В берковските земи се заселват славяните, после и прабългарите.

Стъпили на върха на Калето, вгледайте се в каменните градежи. Външна крепостна стена, вътрешна крепостна стена, триъгълна кула, жилищни помещения, раннохристиянски базилики. Късноантичната крепост е седалище на епархия в християнска Византия.

Затова в една от двете трикорабни базилики има синтрон за духовниците и трон за епископа. Открити са ахитектурни детайли – колони, капители. Събрани са различни материали – керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети.От времето на Втората българска държава датира ново строителство върху старите градежи в западния сектор  и в най-високата част – самостоятелно фортификационно съоръжение. Годината е 1396. Берковица и Берковския край са завладени от османските нашественици. Завоевателите подлагат селищата и населението на грабежи и изтребления. Цветущите земи запустяват. През 1491 г. Берковица е обявена за вилает (окр. Град), а в 1565 г. За кааза (околия). Развиват се занаяти, идват търговци – чужденци. Пазарна глъчка залива градчето. От сутрин до вечер из берковската чаршия се чуват гласове на абаджии, сарачи, кожари, грънчари, бъкърджии, налбанти и др. Все по това време се въртят грънчарските колела. Приведените над тях мъже превръщат глината в чудни стомни, паници, гърнета. Градът цъфти през епохата на Възраждането: 312 на брой работилници и дюкяни дават колорит на берковската чаршия.

Редица обществени сгради – фурна, поща, аптека, бани, джамиии, християнски храмове, училища, църкви характеризират стопанската мощ на Берковица. Многобройни въстания и буни от 1836, 1837, 1837 г. В историята на България говорят за патриотизъм и нетърпимост на берковския край. В мразовитата утрин на 19.XII.1877 г. Берковица осъмва свободна. След Освобождението градът постепенно загубва своето административно и стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. През 90-те години на XIX в. Започва експлоатацията на горите за добив на дървен материал – откриват се няколко дъскорезници. Въпреки това, градът продължава ад запада. За седемдесет години се построява гимназията, столарското училище, начално училище, две банки, няколко обществени сгради.