История на град Берковица

istoria berkovitsa 2

ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ВРЕМЕТО

Ако искате да се докоснете до духа на отминали времена – Берковица е  идеалното място.
Какво е било по тази земя преди векове и хилядолетия? Какви хора са живели? Изкачете се на горския хълм Калето и се вгледайте.

Векове и хилядолетия се изнизват и оставят свой отпечатък. Край реките се мяркат първобитни хора и изчезват във времето. Остават до наши дни само зарити в земята каменни чукове и мотики, глинени тежести, керамика, върхове на копия, с които си служили при лов и отбрана или обработвали земята.

Векове! По средата на първото хилядолетие пр.н.е тук отсяда тракийско племе „трибали„. Те обработват метали, строят крепости, плавят злато, стрели, ножове.

Векове! В края на старата ера тук се установява властта на Римската империя. Романизира се местното тракийско население, но запазва своите обичаи, вярвания, традиции, наименования на местности и реки. Векове!

Варварски нашествия през IV век заплашват Рим.

Империята гради крепости. В берковските земи се заселват славяните, после и прабългарите.

Стъпили на върха на Калето, вгледайте се в каменните градежи. Външна крепостна стена, вътрешна крепостна стена, триъгълна кула, жилищни помещения, раннохристиянски базилики. Късноантичната крепост е седалище на епархия в християнска Византия.

Затова в една от двете трикорабни базилики има синтрон за духовниците и трон за епископа. Открити са ахитектурни детайли – колони, капители. Събрани са различни материали – керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети.От времето на Втората българска държава датира ново строителство върху старите градежи в западния сектор  и в най-високата част – самостоятелно фортификационно съоръжение. Годината е 1396. Берковица и Берковския край са завладени от османските нашественици. Завоевателите подлагат селищата и населението на грабежи и изтребления. Цветущите земи запустяват. През 1491 г. Берковица е обявена за вилает (окр. Град), а в 1565 г. За кааза (околия). Развиват се занаяти, идват търговци – чужденци. Пазарна глъчка залива градчето. От сутрин до вечер из берковската чаршия се чуват гласове на абаджии, сарачи, кожари, грънчари, бъкърджии, налбанти и др. Все по това време се въртят грънчарските колела. Приведените над тях мъже превръщат глината в чудни стомни, паници, гърнета. Градът цъфти през епохата на Възраждането: 312 на брой работилници и дюкяни дават колорит на берковската чаршия.

Редица обществени сгради – фурна, поща, аптека, бани, джамиии, християнски храмове, училища, църкви характеризират стопанската мощ на Берковица. Многобройни въстания и буни от 1836, 1837, 1837 г. В историята на България говорят за патриотизъм и нетърпимост на берковския край. В мразовитата утрин на 19.XII.1877 г. Берковица осъмва свободна. След Освобождението градът постепенно загубва своето административно и стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. През 90-те години на XIX в. Започва експлоатацията на горите за добив на дървен материал – откриват се няколко дъскорезници. Въпреки това, градът продължава ад запада. За седемдесет години се построява гимназията, столарското училище, начално училище, две банки, няколко обществени сгради.