Клисурски манастир “Св. Св. Кирил и Методий”

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Клисурският манастир “Св. Св. Кирил и Методий” се намира в подножието на северните склонове на Гордия Балкан, под “Тодорини кукли”, заслужено наречен “Духовната перла на Северозападна България”.

Няма човек, който да не тръпне от желание при възможността да дойде в Клисурския манастир, за да изпита чувство на благост, възхита и отмора, тук душата на човек се потапя в спокойствие. Не случайно землякът Йордан Радичков пише: “Напускането на манастира винаги е съпроводено със съжаление за това, че човек е изоставил едно прекрасно кътче в Западна Стара планина.” Гледан от Берковското кале, манастирът блести като огромен бисер сред синкавозеления губер, обвил полите на Стария Балкан.

Клисурският манастир е четвъртият по големина и посещение в България.

Тук са формирани различни типове подземни води, от които най-характерни са минералните, с изворите при селата Бързия, Слатина, Спанчевци, Вършец и появилите се признаци на такива води в землището на манастира и с. Ягодово.

Билото на планината е покрито с трева, хвойна и боровинки, а в края и иглолистни дървета. Северните склонове са облечени от необятни букови гори. В гънките и овразите расте не само бук, но и дъб, липа, брест, кестен, клен, топола, габър, леска, орех и овощни дръвчета. В тези дъбрави, ливади и градини, в тези потайни омайности е свил гнездо Клисурският манастир. Кацнал в най-високата могила, храмът светлее и напомня за българския род и устойчив дух.

Клисурският манастир се намира на500 мнадморска височина. Зимата е мека и слънчева. Този чаровен кът е особено примамлив през пролетта, когато липите и кестените цъфтят, когато прелестната клисура се изпълва с аромата им и сетивата на посетителя се насищат от дъха и багрите поднесени му щедро от природата. През лятото сенчестите поляни омайват богомолците и туристите с живителната си прохлада. Есента кротко посипва своя пурпур и пламенее в душите на хората.

Манастирът, който лежи в подножието на в. Тодорини кукли е свързан с този връх, до който е направена туристическа маркировка и всеки турист или група отседнали в манастира се стремят да се изкачат до върха. Върхът /1 785 м/ се състои от три каменни чуки. Нарича се Тодорени кукли. /Според една легенда Тодора била най-хубавата и най-смелата мома в селото. На една седянака тя казала на момците, че ще се ожени за онзи, който се изкачи през нощта при чуките и остави белег. Никой не посмял да направи това. Тогава тя казала, че сама ще отиде и ще остави хурката си. Тръгнала в тъмната нощ и стигнала върха. Напипала малко земя между двете чуки, навела се и забила хурката, без да забележи, че е пробила и фустата си. Когато се изправила, хурката я дръпнала и тя тутакси умряла от уплаха. Така я намерили момците на сутринта. Според друга легенда през турско време хубавата Тодора пасла овце край тези чуки. Дошли турци да я отвлекат. Тя побягнала и скочила в пропастта.

На входа на храма на Клисурския манастир е поставен надпис, според който манастирът датира от1240 г. Многократно е опожаряван, разрушаван и отново възстановяван от християнското население. През1874 г. турски ферман признава официално манастира за българска светиня. В сегашния си вид църквата на манастира е реставрирана след Освобождението, когато самоковски майстор изработва забележителен иконостас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *