Природни забележителности

Kom_086

price rise essay in gujarati

creative writing stories about hurricanes cv writing service brighton Синия вир

writing online В долината на р. Шабовица, на3 км южно от града, е Синият вир. Тук в скалите водата е направила дълбок вир. Бистрите струи на реката се спускат от високите скали във вира. Водата се синее, защото дълбочината е повече от1 м и светлосинкавият небосклон се отразява в нея.

Около зелените ливади, прорязани от лескови храсти, дрян, ябълка и круши, стоят на стража кестените. Те издигат високо и горделиво своите корони. На стотина крачки над вира има чешма.

Към Синия вир в долината на р. Шабовица е правил своите сутрешни разходки Антон Страшимиров, дошъл на почивка в Берковица през1934 г. По-късно в списание „Завети“ той пише: „Ставах рано в кристалните утрини и излизах към Шабовица да посрещна зората. Аз я търсех не там, където първите лъчи палят кръгозора: – това идеше по-късно! Зората най-напред ми се усмихваше от юг – от дивната планинска панорама над Берковица: високо под Ком се сипеше първият златен прах на деня. Това ми галеше душата като детска усмивка, възпроизведена през нощите, защото утрините ми бяха сън наяве.“

До Синия вир се отива, като се тръгне на юг от площада, край читалището или гимназията. Поема се по ул. „Кестенарска“. Отляво се издига старата римска баня (паметник на културата).

Като се продължи нагоре, се излиза на пл. Сарая. Минава се през шосето за Кориите и се върви покрай р. Шабовица. Вляво е м. Малък мостък – естествена гора от питомни кестени на възраст над 100 години. По-нагоре е Синият вир. Стотина метра над него е Дългата ливада.

 


accounting homework services Горната кория

От Синия вир се върви вдясно на юг през стублицата (ливадата). От там, пак вдясно от бараките, се пресича шосето и се излиза на равнището, Деветте братя, Калето, за да се стигне до м. Кориите. Те са две планински поляни на12 км от града. Горната е около 500 дка. Тя има лек наклон и на места е почти равна, а долната е по-стръмна.

На границата между двете ливади е Калето – останка от средновековна крепост. Долната поляна е обградена от широко-листни гори, а горната – от иглолистни. И двете са удобни за пързаляне със ски. Когато паднат дълбоки снегове, те са прекрасни за спортуване.

За туристите по-голям интерес представлява горната поляна (1480 м.н.в.) или, както я наричат, Слънчевата ливада. Обградена е със смърчова гора. В южния край на ливадата, където минава пътят за вр. Щърковица и за Петрохан, сред смърчова гора е новата двуетажна хижа за 150 души. Хижата разполага с туристическа кухня и голям ресторант. На югоизток има просторна тераса, закътана от ветровете.

Хижата е построена от берковчани през шейсетте години по проект на арх. Чавдар Лютаков и се стопанисва от тур. д-во „Берковски балкан“ – гр.Берковица.

Тук, на Горната кория, е ски-пистата, и малкият лифт.

До Горната кория се отива за 4 ч.,  като се върви по шосето до рампата и моста, а след това – право нагоре, по р. Шабовица и Фунията или по шосето при долния мост, вляво край Карталска река през гората, Броячката (двете скали, между които може да се движи само един човек), скалите на Щърковица и по хоризонтал се стига на полянката до заслона за добитък, а оттам се продължава вдясно през гората, през Фунията до Горната кория (4 ч.); или от Тузлата, по пътеката в дясната й страна, се върви през гората и за около 1 ч. се стига до Големия Самар, а оттам – през Малкия Самар, все вляво за около 30 – 40 мин. се стига до хижата. От Петрохан до хижата се отива за 3 ч. (има трасе на панорамен път).

Малко по-нагоре за 15 мин. се стига до м. Покоя, където е старата хижа. Гледана от града, тя се белее на тъмнокафявия фон на девствената смърчова гора. Когато през1933 г. берковските туристи решават да я строят, в касата на дружеството има само 1500 лв., но те събират строителни материали, на гръб изнасят по стръмните пътеки тухли, пясък, цигли и дъски. Строят я четири лета и я построяват. Сега хижата е ремонтирана и обзаведена с легла, туристическа кухня и столова.

ocr creative writing gcse МАЛКИЯТ И ГОЛЕМИЯТ САМАР

От двете хижи за 30 мин. се отива до вр. Щърковица (1677 м). Тръгва се по трасето за Петрохан, минава се през Фунията, сетне през пасището и при завоя се отделя пътека, която води на север към върха.От него се откриват далечни хоризонти, а под тях пъстреят Берковица и селата Бързия, Ягодово…

На запад от хижите са МАЛКИЯТ И ГОЛЕМИЯТ САМАР. Те са две ребра в северната стръмна страна на планината. Самарите с горите около тях, в които вият гнездата си орли и глухари, са най-девственото място в този балкан. Отвесните им склонове са интересни за катерене. От тях туристите могат да видят вр. Здравченица и далечните простори, а зеещите пропасти под тях ги карат да тръпнат от страх и възхищение. Туристическото им ехо се носи многократно из простора и кънти дълго.

Понякога вместо безкрайни простори се вижда океан от мъгли, които напират към върха и отново се сгромолясват в бездната. Само Самарите стоят настрана някак безучастни, а застаналите над тях туристи гледат в захлас.

Цял подвиг за неопитния турист е зиме да се добере до Самарите. Но трудностите сякаш привличат и подтикват туристите към този кът.

Всеки турист, посетил Кориите, не може да не се изкачи на вр. Щърковица – вляво и до Самарите – вдясно (30 мин.), и да не застане на самия ръб на пропастите, за да изпита величавото чувство на планински орел.

Кориите, Самарите и Щърковица са най-оживените места в Берковската планина. През лятото по тучните ливади пасат стада овце, а излетници берат малини и пеят песента на малинарките. Това е най-популярната песен, която звучи тук.

help on geometry homework Ком

Наричат го още Големия Ком. Висок е2016 м. На изток от него се издигат Средният Ком (1985 м) и Малкият Ком (1959 м). Западните, южните и източните склонове на Комовете представляват необятни пасища, по които пасат големи стада овце и едър рогат добитък.

Северните склонове и седловината Мочурище са обрасли с иглолистни гори, а по-надолу – с букови. От тук извират Берковска река, Гинска, Височица и др.

Откъм Чипровския балкан връх Ком изглежда като купа сено, устремила се към небесната синева.

Гледан от Тузлата или м. Локви, Ком има испо-лински вид с почти отвесния си северен склон. Напролет от него се откъсват грамадни лавини и се смъкват по голямата Фуния.

Ком е леснодостъпен връх и затова всеки ден се посещава от голям брой туристи и любители на природата.

„Кацнал на тез скали, на тоз престол грамаден на бури и орли“, през1880 г. Вазов възкликва:

Оттук окото волно прегради не намира.

Вселената пред мен покорно се простира.

Душата гордо диша. От тия планини

умът към нещо светло, голямо се стреми.

На върха е побит мраморен камък, в който са изчукани образът на поета и горният текст от стихотворението „На Ком“.

Възкачил се на върха, туристът не може да не се удиви. На север погледът се носи над зелени бърда, хълмове и безкрайни равнини, към проблясващите води на Дунава и оттатък него, чак до Карпатите. На северозапад се е проточил голият гребен на Стара планина с върховете Копрен и Миджур, а долу са се прострели омайната Чипровска покрайнина и китните долини на Огоста и Цибрица. На запад погледът се носи към югославските планини. На юг се виждат голите, плешиви хълмове на планината и Софийското поле. Нейде проблясват водите на лъкатушния Искър, а Витоша се възвисява като огромен декор над столицата. Далеч в простора блестят заснежените върхове на Рила. На изток билото на Стара планина представлява широко, нагънато пасище и погледът спокойно шари нататък към Петрохан, Тодорини кукли, Врачанския балкан, в. Мургаш и Вежен. От върха, накъдето и да погледнеш – на север и на юг, на изток и на запад, се откриват изумителни гледки. Южният склон на Ком е много подходящ за ски. През1946 г. в началото на март, бе проведен първият масов туристически поход и събор на в. Ком. Повече от 250 скиори от София през Петрохан и 53-ма от Берковица се срещнаха на върха. Всяка година от Ком започва подходът в чест на освобождението на България от турско робство и завършва във Враца. От Ком започва традиционният национален едномесечен туристически подход до н. Емине на Черно море.

От Берковица до върха, по посочените по-горе пътища за Кориите и х. Ком, се отива за 5 ч. Пътят е маркиран.

От х. Ком за 45 мин. се излиза на седлото между Малкия и Средния Ком и за още 45 мин. се стига до в. Ком.

От х. Здравченица през Зидо, стария път за Пирот, вляво от мандрата Деленица и в. Момина могила, през просторното Циганско поле, край паметника(издигнат от берковските туристи в южния край на скалиста височина на лобното място на партизанина Георги Стойчев от II софийска партизанска бригада) и източно от в. Камара се стига до в. Ком (3 ч.). Пътят е маркиран.

От Петрохан до Ком се отива за 3 ч. по удобен и лек път. До в. Ком може да се стигне за 3 ч., като се тръгне от Комщица. Пътят върви право на север по долината на р. Височица, чиито води извират в подножието на Ком.

nhd thesis creator Хайдушки водопади

Те се намират в рядко красивата долина на Голяма река, разположени на9 кмот града, където се събират водите на реките Ценкова, Сливашка и Средна бара. Спускайки се стремглаво, тук на известно разстояние те текат бавно и изведнъж с грохот се хвърлят от скалите между цепнатините и скочили, тутакси се хвърлят още веднъж и разбити на бяла пяна, се сливат, за да поемат към града. Неописуема е прелестта на това място край водопадите. На матово-зеления фон прекрасно хармонират покритите със сребристи лишеи и сладка папрат тъмни скали.

Слязъл при водопадите, туристът изпитва чувството, че се намира в тайнствено, вълшебно място. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тиши-на, нарушавана само от разбиващите се на прах водни струи. Заслушан в този грохот, човек не може да не си спомни за безстрашните хайдути Ангел, Точо, Минчо, Яко войвода, хайдут Стефан, не може да не чуе риданието на Занка (Цена от „Грамада“) и да не почувства радостта на Руска, срещнала в планината своя любим Ангел.

В почивни дни цялата околност е пълна с хора и весела глъчка. Само при водопадите е спокойно. Хората слизат по стъпаловидната стръмна пътечка, отпочиват на скалите, където са седели и съвещавали хайдутите, и мълчаливо се наслаждават на чудната красота, сякаш са дошли да отдадат почит на легендарните народни защитници, на които са наречени водопадите.

До водопадите води хубаво шосе, което върви през кв. Беговица, край мраморния завод, все вдясно на Голяма река. Пеша се стига за два часа, като се върви през Беговица – по пътеката вляво на реката. От водопадите може да се отиде и на Долната кория, Самарите и хижа Здравченица.

write essay fast Тузлата

От Хайдушките водопади, като се премине през реката вляво все нагоре по хребета, по стръмен горски път се стига за 1 ч. и 20 м. на Тузлата. Тя е висока тясна поляна, където се срещат бук, смърч и бяла планинска бреза. Оттук се откриват чудни гледки към Ком и Самарите. Излязъл рано сутрин на тая приказна поляна, туристът може да наблюдава често как спокойно пасат сърните, понякога на цели стада.

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *