Хотел „Гелов” се намира в центъра на гр. Берковица. Отваря врати през 2012г. Разполага с 20 стаи, от които 12 двойни стаи, 2 апартамента със спалня, 4 студиа и един двустаен апартамент, който е с капацитет 5 места. Апартаментът включва: спалня, дневна, кухненски кът, баня с вана и 2 тераси. Всички стаи в хотела са с модерни санитарни възли, телефон, кабелна TV, интернет, тераса. На гостите е на разположение собствен ресторант, сауна и фитнес зала. Като ни посетите ще останете очаровани от панорамната ни тераса, от която се открива прекрасна гледка към отсечените скали на Врачанския балкан, легендарните Тодорини кукли,… Continue reading
Тук, в хотел ДЕМЕТРА Берковица, ще Ви посрещнем топло и в уютна обстановка, на чаша ароматно кафе и билков чай, ще осигурим тишина и спокойствие за Вашата почивка или бизнес среща.
Бъдете наши гости и се докоснете до величието на Берковския Балкан, атмосферата на старото малко планинско градче, прикътано в полите на Стара планина под връх Ком, девствената природа, аромата на горска малина и песента на птичките. Тук въздухът е чист, природата е прелестна, а планината магически примамва запалените туристи. Дните се нижат спокойно. Храната е разнообразна и типична за района. Хората винаги са усмихнати, истински балканджии с широки сърца и… Continue reading
Нова къща гр. Берковица, кв. Беговица
6 стаи, 16 легла
Самостоятелни стаи и легла
Самостоятелна кухня
Трапезария
Баня, тоалетна
Две спортни зали , успоредка, щанги, дъмпели, боксова круша
Пътя за връх Ком под планината
12,50 лв/ легло
Намаления за групи или при престой повече от 3 дни
Осветен паркинг
Къщата се намира в квартал Беговица на гр. Берковица, Берковски балкан по пътя за хижа Ком.
Телефон: 0887473116
Събирателската дейност за откриване на Етнографски музей започва още в края на 50-те години на 20 век. През 1966 г. с решение на Комитета за култура и изкуство Етнографския музей е профилиран като единствен специализиран за тогавашния Михайловградски окръг (сега област Монтана).
На 04.04.1971 г. се открива Етнографски музей – Берковица в Коновата къща. След реституцията, от 90-те години на 20 век музеят е уреден в Сърбинската къща. Тя е автентичен представител на старата градска архитектура с характерен елемент ориентираната на юг външна софа. Къщата е архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение.
Музеят издирва, събира, съхранява, опазва, документира, изучава,… Continue reading
Най-отличителният архитектурен паметник в центъра на Берковица – неин символ и емблема.
Строена е през 1762-64 г. Висока е 21.42 м. Имената на майсторите не са известни. Редовата й зидария с дървени пояси и тесни мазгали я отличават от околните обществени сгради и напомнят за старинност и романтика. Осмоъгълната втора част на кулата е от дървена конструкция, обшита с шинди. В нея са монтирани часовниковия механизъм и камбаната. Слънчеви лъчи играят по островърхия покрив на Часовниковата кула, която и днес отмерва времето с медния си звън.
Къща музей “Иван Вазов”
Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Строена… Continue reading
Комплекс „Ком”
Изтегли туристически маршрути от град Берковица
Комплекс „Ком” е подходящ за любители на тишината, природата и зимните спортове. Изходен пункт е за много туристически маршрути и излети, които дават възможност да се опознае планината в цялото й многообразие и богатство. От тук до връх Ком /2016 м/ има само два часа ходене. Трасето минава над местността Фунията, където снегът е целогодишен, а боровинките, които зреят август и септември, могат да отклонят всикиго от пътеката. Седловината преди изкачването на върха е „кръстопътя”, който разделя този маршрут от Трансграничния пешеходен път Е 3 Ком – Емине. Връх Ком е най-високата… Continue reading
ГХГ „ОТЕЦ ПАИСИЙ” – БЕРКОВИЦА
В непосредствена близост до съборната църква „Св. Николай Чудотворец” е сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1870 г. – днес Градска художествена галерия.
След реконструкция на училищната сграда, в нея на 15.03.1980 г. е открита новата експозиция на Градската художествена галерия. Първата й експозиция е открита на 09.02.1969 г. в хана.
Във фондовете и експозицията на галерията се съхраняват и излагат творби на известни художници от цялата страна в отделите: живопис, скулптура, графика, карикатура, приложно изкуство и възрожденска живопис – икони. Това са общо над 1500 творби. Отделено е специално място… Continue reading
Клисурският манастир “Св. Св. Кирил и Методий” се намира в подножието на северните склонове на Гордия Балкан, под “Тодорини кукли”, заслужено наречен “Духовната перла на Северозападна България”.
Няма човек, който да не тръпне от желание при възможността да дойде в Клисурския манастир, за да изпита чувство на благост, възхита и отмора, тук душата на човек се потапя в спокойствие. Не случайно землякът Йордан Радичков пише: “Напускането на манастира винаги е съпроводено със съжаление за това, че човек е изоставил едно прекрасно кътче в Западна Стара планина.” Гледан от Берковското кале, манастирът блести като огромен бисер сред синкавозеления губер, обвил полите… Continue reading
„Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество”.
Така патриархът Вазов определя престоя си в малкия подбалкански градец, където живее и работи от м. март 1879 г. до 18 септември 1880 г. като председател на окръжен съд.
В Берковица Вазов създава едни от най-хубавите си творби: повестта „Митрофан и Дормидолски”, поемата „Грамада”, „Зихра”, „Моята съседка Гмитра”, разказът „Белимелецът”, стихотворенията „На Ком”, „На детето”, „Малини”. По повод стихотворението „Малини” през 1964 г. под ръководството на арх. Стоимиров в Берковица е направен първият в света паметник посветен на малината – чешмата „Малинарка”, изработена от розов берковски мрамор.… Continue reading
Храмът е изграден от майстор Георги Джонгар през 1871 г. Строен е с ломен камък, а на места е наложен и обработен камък. Същата година е осветен от ктитора и попечителя архимандрит Доротей – Софийски Митрополит. По късно сградата е преживяла два строителни периода, дело на различни строителни школи, които са обогатили архитектурните форми. Предполага се, че иконостасът, владишкичт трон и амвонът са рязани от Димитър Фандъков. Тук иконостасът е раздвижен, огъна в централната част към абсидата, а мотивите са решени по плоско и схематично. Иконите са писани от Константин Ангелов и Данаил Щиплията. През 1898 г. Майстор Пандул Попов построява камбанарията.
